изпъхтявал е

Речник на българския език

1. изпъхтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал е е производна форма на изпъхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал е е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал е е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).