изпъхтявало съм

Речник на българския език

1. изпъхтявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало съм е производна форма на изпъхтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало съм е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало съм е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).