изпъхтявало си

Речник на българския език

1. изпъхтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало си е производна форма на изпъхтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало си е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало си е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).