изпъхтявало е

Речник на българския език

1. изпъхтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало е е производна форма на изпъхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъхтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало е е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъхтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъхтявало е е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).