изпъхтявал

Речник на българския език

1. изпъхтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъхтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъхтявал е производна форма на изпъхтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).