изпъстряха

Речник на българския език

1. изпъстряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпъстряха е производна форма на изпъстрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпъстряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпъстряха е производна форма на изпъстрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).