изпъстряло е

Речник на българския език

1. изпъстряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъстряло е е производна форма на изпъстрям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъстряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъстряло е е производна форма на изпъстрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъстряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъстряло е е производна форма на изпъстрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).