изпъстрял

Речник на българския език

1. изпъстрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъстрял е производна форма на изпъстрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъстрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъстрял е производна форма на изпъстрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъстрял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъстрял е производна форма на изпъстрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъстрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъстрял е производна форма на изпъстрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).