изпърхвало

Речник на българския език

1. изпърхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърхвало е производна форма на изпърхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърхвало е производна форма на изпърхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпърхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпърхвало е производна форма на изпърхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпърхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпърхвало е производна форма на изпърхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).