изпърхвала

Речник на българския език

1. изпърхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпърхвала е производна форма на изпърхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпърхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпърхвала е производна форма на изпърхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпърхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпърхвала е производна форма на изпърхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпърхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпърхвала е производна форма на изпърхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).