изпърхахте

Речник на българския език

1. изпърхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изпърхахте е производна форма на изпърхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпърхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изпърхахте е производна форма на изпърхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).