изпърхало

Речник на българския език

1. изпърхало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърхало е производна форма на изпърхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърхало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърхало е производна форма на изпърхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпърхало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпърхало е производна форма на изпърхам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпърхало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпърхало е производна форма на изпърхам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).