изпърхал

Речник на българския език

1. изпърхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърхал е производна форма на изпърхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпърхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърхал е производна форма на изпърхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпърхал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпърхал е производна форма на изпърхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпърхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпърхал е производна форма на изпърхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).