изпърпорило

Речник на българския език

1. изпърпорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърпорило е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърпорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпърпорило е производна форма на изпърпоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).