изпърпорело

Речник на българския език

1. изпърпорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърпорело е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърпорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпърпорело е производна форма на изпърпоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).