изпърпорели

Речник на българския език

1. изпърпорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпърпорели е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпърпорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпърпорели е производна форма на изпърпоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).