изпърпорел

Речник на българския език

1. изпърпорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърпорел е производна форма на изпърпоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпърпорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпърпорел е производна форма на изпърпоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).