изпързалвал

Речник на българския език

1. изпързалвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпързалвал е производна форма на изпързалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпързалвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпързалвал е производна форма на изпързалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпързалвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпързалвал е производна форма на изпързалвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпързалвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпързалвал е производна форма на изпързалвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).