изпържил е

Речник на българския език

1. изпържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпържил е е производна форма на изпържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпържил е е производна форма на изпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).