изпържило

Речник на българския език

1. изпържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпържило е производна форма на изпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпържило е производна форма на изпържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).