изпържил

Речник на българския език

1. изпържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпържил е производна форма на изпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпържил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпържил е производна форма на изпържа (мин. деят. св. прич. м. р.).