изпържел

Речник на българския език

1. изпържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпържел е производна форма на изпържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпържел е производна форма на изпържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).