изпържвало

Речник на българския език

1. изпържвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпържвало е производна форма на изпържвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпържвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпържвало е производна форма на изпържвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпържвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпържвало е производна форма на изпържвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпържвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпържвало е производна форма на изпържвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).