изпърдях

Речник на българския език

1. изпърдях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпърдях е производна форма на изпърдя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпърдях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпърдях е производна форма на изпърдя (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).