изпърдяло е

Речник на българския език

1. изпърдяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло е е производна форма на изпърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърдяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло е е производна форма на изпърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпърдяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло е е производна форма на изпърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).