изпърдяло

Речник на българския език

1. изпърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло е производна форма на изпърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпърдяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпърдяло е производна форма на изпърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпърдяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпърдяло е производна форма на изпърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпърдяло е производна форма на изпърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).