изпърдяла

Речник на българския език

1. изпърдяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпърдяла е производна форма на изпърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпърдяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпърдяла е производна форма на изпърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпърдяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпърдяла е производна форма на изпърдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпърдяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпърдяла е производна форма на изпърдя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).