изпърдял

Речник на българския език

1. изпърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърдял е производна форма на изпърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпърдял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпърдял е производна форма на изпърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпърдял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпърдял е производна форма на изпърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпърдял е производна форма на изпърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).