изпърдели

Речник на българския език

1. изпърдели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпърдели е производна форма на изпърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпърдели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпърдели е производна форма на изпърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпърдели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпърдели е производна форма на изпърдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпърдели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпърдели е производна форма на изпърдя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).