изпъплял

Речник на българския език

1. изпъплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъплял е производна форма на изпъплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъплял е производна форма на изпъплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъплял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъплял е производна форма на изпъплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъплял е производна форма на изпъплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).