изпъплил съм

Речник на българския език

1. изпъплил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъплил съм е производна форма на изпъпля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъплил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъплил съм е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).