изпъплил

Речник на българския език

1. изпъплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъплил е производна форма на изпъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъплил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъплил е производна форма на изпъпля (мин. деят. св. прич. м. р.).