изпъплел

Речник на българския език

1. изпъплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъплел е производна форма на изпъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъплел е производна форма на изпъпля (мин. деят. несв. прич. м. р.).