изпълнил

Речник на българския език

1. изпълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълнил е производна форма на изпълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпълнил е производна форма на изпълня (мин. деят. св. прич. м. р.).