изпълнело

Речник на българския език

1. изпълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълнело е производна форма на изпълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпълнело е производна форма на изпълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).