изпълзял е

Речник на българския език

1. изпълзял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълзял е е производна форма на изпълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпълзял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълзял е е производна форма на изпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпълзял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпълзял е е производна форма на изпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).