изпълзяло е

Речник на българския език

1. изпълзяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълзяло е е производна форма на изпълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпълзяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълзяло е е производна форма на изпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпълзяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпълзяло е е производна форма на изпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).