изпълзяла

Речник на българския език

1. изпълзяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпълзяла е производна форма на изпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпълзяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпълзяла е производна форма на изпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпълзяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпълзяла е производна форма на изпълзя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпълзяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпълзяла е производна форма на изпълзя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).