изпълзели

Речник на българския език

1. изпълзели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпълзели е производна форма на изпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпълзели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпълзели е производна форма на изпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпълзели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпълзели е производна форма на изпълзя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпълзели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпълзели е производна форма на изпълзя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).