изпъждал

Речник на българския език

1. изпъждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъждал е производна форма на изпъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъждал е производна форма на изпъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъждал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъждал е производна форма на изпъждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъждал е производна форма на изпъждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).