изпъдило си

Речник на българския език

1. изпъдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъдило си е производна форма на изпъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изпъдило си е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).