изпъдила

Речник на българския език

1. изпъдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъдила е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъдила е производна форма на изпъдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).