изпъди

Речник на българския език

1. изпъди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпъди е производна форма на изпъдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпъди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпъди е производна форма на изпъдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпъди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпъди е производна форма на изпъдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпъди — повелително наклонение, ед. ч.

изпъди е производна форма на изпъдя (повелително наклонение, ед. ч.).