изпъдел

Речник на българския език

1. изпъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъдел е производна форма на изпъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъдел е производна форма на изпъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).