изпъвало

Речник на българския език

1. изпъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъвало е производна форма на изпъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъвало е производна форма на изпъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпъвало е производна форма на изпъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъвало е производна форма на изпъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).