изпущал

Речник на българския език

1. изпущал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпущал е производна форма на изпущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпущал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпущал е производна форма на изпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпущал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпущал е производна форма на изпущам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпущал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпущал е производна форма на изпущам (мин. деят. несв. прич. м. р.).