изпушил е

Речник на българския език

1. изпушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпушил е е производна форма на изпуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпушил е е производна форма на изпуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).