изпушило

Речник на българския език

1. изпушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпушило е производна форма на изпуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпушило е производна форма на изпуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).