изпушил

Речник на българския език

1. изпушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпушил е производна форма на изпуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпушил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпушил е производна форма на изпуша (мин. деят. св. прич. м. р.).