изпушвало

Речник на българския език

1. изпушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпушвало е производна форма на изпушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпушвало е производна форма на изпушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпушвало е производна форма на изпушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпушвало е производна форма на изпушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).